Астрология на съдбата

„Свободната воля е способността да правя с радост това, което се налага.“

К. Г. Юнг

Защо идеята за съдбата е толкова обидна напоследък за съвременния читател? Дали понеже

свързваме орисията с липса на свободна воля, със загуба на контрол, с чувство за безсилие,

унижение и немощ? Защо значението на съдбата така се е откъснало от сходната източна

концепция за кармата?

В този шедьовър на авторката на множество популярни книги по астрология Лиз Грийн

разглежда темата от историческа, теософска, философска и астрологическа перспектива, като

дава по-широко възприятие какво представлява съдбата: разгръщане на естествени процеси, а

не предопределени или „писани“ събития в живота на индивида. Грийн твърди, че сме

загубили връзка с природата и естествените закони и че разбирането на орисията ни е

вникване в нашата обвързаност с естествените закономерности във вселената. Първоначалната

концепция за съдбата наистина я признава като принцип на причината и следствието, но

постулира, че ние, хората, обикновено сме твърде слепи, за да видим резултатите, заложени в

нашите действия. Винаги когато се замислим по темата за съдбата, неизбежно правим връзка и

с астрологията, тъй като концепцията за орисията се развива от представата за подреден

взаимосвързан космос. Чрез използването на митове, легенди, сънища, приказки и случаи от

своята практика, Грийн разнищва противоречивата и нелека тема, като вплита в разказа си

способи за осмислянето на съдбата с помощта на астрологическите транзити, прогресиите и

наталните конфигурации. Тя изследва зодиакалните знаци като описания на митично

пътешествие – пътуването на героя, при което той пристъпва към осъществяване на своята

орисия.

съдба и семейство

предопределение и свободна воля

орисия и трансформация

митовете и отразената в тях съдба

съдба и синхроничност