И това ще мине: Вдъхновяващи истории за мъдрост и смелост от цял свят

Като много съвременни хора и Дан Кединг търси истината за житейските радости и несгоди. Но за разлика от повечето хора, които пишат книги, той не дири своята истина нито в психологията, нито във философията, нито в някакви учения. Отраснал сред магията на народното творчество, любознателният младеж става разказвач на приказки. С времето открива, че истинската житейска мъдрост е нещо, което винаги ни е било на разположение – тя се съхранява от възрастните хора и се съдържа в историите, който те обичат да разказват.

Като събира част от тези приказки и ни ги поднася по един нов, оригинален начин, Дан Кединг ни напомня, че дори във века на светкавичния достъп до информация възрастните хора притежават нещо изключително ценно – опит. Опит в живота, в отношенията с другите, в справянето със страховете и глупостта, в израстването и посрещането на сетните дни.

Четенето на приказките от книгата „И това ще мине” – на самите себе си или на нашите деца, ни връща към корените ни. Тези простички истории ни напомнят, че много други хора преди нас са изпитвали същите чувства, смеели са се, отглеждали са потомците си и са мечтаели за по-добър живот. Те ни помагат да не забравяме откъде сме тръгнали, но и са мост към нашето бъдеще, защото споделяйки ги с децата си, ние съхраняваме потока на мъдростта, така че той да не спира да тече.

Историите в книгата, с изключение на няколко, са преразказ на традиционни народни приказки. Разказвачът се е опитал да запази смисъла, мястото и културната среда колкото се може по-близко до оригиналния текст. Ето как Дан Кединг описва защо си е дал труда да събере на едно място всички тези толкова различни приказки:


Израснах със “старейшина” в дома си. Баба ми Роуз Калъп беше непрекъснато до мен като дете. От нея се научих да обичам приказките като традиция, предавана от уста на уста. На майка ми Ан Кединг и леля ми Мери Калъп дължа любовта към писаното слово – те ми четяха историите за крал Артур, Робин Худ и други книги от класическата детска литература. Мъдростта от приказките на баба ми и нейните дъщери ме омагьосаха така, че след години реших да стана разказвач на приказки.

От историите на баба ми научих за мъдростта, героизма, избора, който можем да направим, за отговорността и глупостта, и всички останали уроци, които сега се опитваме да предадем на децата си чрез абстракното мислене на добронамерени психолози. Мъдрите възрастни хора в живота ни са ценни с това, че могат да ни разкрият кои сме ние, като най-напред ни покажат от къде идваме. Давайки ни отправни точки, те ни подаряват познанието, което ни е необходимо, за да навлезем в зряла възраст и да осъзнаем ролята си на „старейшини” в семейството и обществото. По-възрастните и мъдри хора вече не се почитат така, както е било в отминалите времена, когато познанието на всеки старейшина е било ключ към оцеляване на общността.

Приказките в тази книга са от цял свят свят и те показват опитните и мъдри хора във възможно най-много роли – от благородния Беоулф до лекомисления, но особено мъдър Настрадин Ходжа. Приказки на сериозни теми се редуват с истории за хитрост – вид мъдрост, която не трябва да се приема за даденост. Книгата съдържа и истории както от света на хората, така и от животинското царство, приказки за магии в едно с истории за справедливост.

Сега смятаме за старомодно да потърсим съвет от по-възрастен човек, от баба или дядо, чичо или леля. Поглеждаме с насмешка и се чудим какво ли знание биха могли да притежават те, което ние нямаме или от което да се нуждаем в този бързо променящ се двадесет и първи век. Само че дори във века на компютърните технологии и светкавичния достъп до информация, те ни дават уроци, които не можеш да научиш от интернет, чрез дивиди или сиди. Поглеждаме в очите на по-възрастните и виждаме нещо, което никога не можем да видим в огледалото – виждаме бъдещето си.