Звездица Поспаланка

Вечер, когато на земята всички ние лека-полека се подготвяме за сън, на небето звездите се будят. Те нежно разтъркват очи, събират в шепите си роса от белите облаци и умиват лицата си с нея.

И всяка нощ със своята лодка на небето се появява Татко Месец. Плува той горе и брои ли, брои милиардите сияещи звезди само и само да се увери, че всички са там, че случайно някоя от тях не се е изгубила.

От време на време по небето пробягва пощальонката Комета и радва звездите с вести от земята. Но тази нощ Комета носи тревожни новини - бебетата на земята не могат да заспят, моряците не намират своя път в морето, а поетът стои зад прозореца на своята стая, ала вдъхновението му не идва и не идва. Гризе си ноктите, скубе си косата, но така и не открива рима за думата ЧАЙ.

И всички гледат с тревога към небето. Защо ли? Защото сред милионите звезди на небето липсва една - малката звездица със златните коси... Къде ли е тя?

„Звездица Поспаланка“ – една нежна и поетична приказка, с която са приспивани поколения словенски деца. Една приказка за преобразяващата сила на доброто сред хората.