Съвременни богословски проблеми

Сборник с научни доклади, статии и беседи.

Това второ издание на сборника “Съвременни богословски проблеми” се налага от обстоятелството, че ограниченият тираж на първото издание се изчерпа много бързо. То е допълнено с материала “Библия, Църква и посткомунизъм” като са отстранени забелязаните в предишния текст грешки. Тъй като материалите в сборника са различни научни доклади, статии и беседи, които засягат често пъти много разнопосочни проблеми – поради обстоятелството, че са писани с различна цел – те са групирани, доколкото е възможно под общ знаменател, като отделни рубрики. Тази е причината, поради която в някои от тях се срещат повторения на отделни идеи и събития. Сборникът съдържа някои материали, които влизат в програмите на учебни предмети по старозаветна библеистика, преподавани в Православния богословски факултет на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”.

Димитър Попмаринов е роден на 6 ноември 1955 г. в с. Българско Сливово, Великотърновска област, в свещеническо семейство. През 1985 г. завършва Духовната академия “Св. Климент Охридски”. Работил е в Светия Синод и като завеждащ кабинета на Българския патриарх. След основаването на Православния богословски факултет към ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” през есента на 1991 г. става първи негов щатен преподавател. Димитър Попмаринов е специализирал в Русия и Швейцария. От 1991 г. до 1998 г. е представител на Българската православна църква в Световния съвет на църквите в гр. Женева. През 1990 г. е сред учредителите на Православното християнско движение “Св. Евтимий патриарх Търновски”. Участва в основаването на Балканския православен младежки съюз през 1992 г. Участвал е в много международни богословски научни конференции, семинари и лектории както в България, така и в чужбина: Санкт Петербург, Женева, о. Халки (Турция), Баламанд (Ливан), Ню Йорк, Волос (Гърция), Солун, Бристол и др.Тясната научна област на Димитър Попмаринов е Библеистиката. Той работи в областта на Исагогиката и Библейското богословие. Пише и по проблеми, засягащи църковния живот в страната и чужбина.

„…Свещеното Писание е основен извор и авторитет на християнската вяра. Като такова то винаги е било предмет на интерес както за тези, които изповядват християнското учение, така и за неговите критици. Отношението към Свещ. Писание е “камък за препъване” на много хора, които се лутат в своята вяра или излизат извън рамките на Църквата. За Църквата то е единно по смисъл и съдържание цяло, върху което се гради църковната икономия (“домостроителство”) и чрез което се засвидетелства Божията спасителна дейност през историята. Като основен авторитет на вярата Свещ. Писание дава съдържанието и смисъла на църковното богослужение. То е извор на догматическото учение и на нравствеността на християните."