Селенията на църковната музика

В този сборник читателят ще открие широк кръг от въпроси, посветени на църковната музика, отвеждащи от нашата съвременност до раннохрис­тиянското време и обратно – от мъдростта на миналото към актуалните проблеми на днешния ден.

Ивайло Борисов е псалт в столичния храм „Св. Дух“. Възпитаник е на Софийската духов­на семинария „Св. Йоан Рилски“ и на Бого­словския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, дипломира се в магис­търската програма „Литургия и музика“ под ръ­ководството на дякон доц. д-р Иван Иванов.

Научен редактор на изданието е гл. ас. д-р Стоян Малинов, а проф. Стефан Хърков е автор на предговора. В него той отбелязва:

„Новата книга на Ивайло Борисов респектира със своя тематичен обхват и дълбочината на идеите… Какво представляват селенията на църковната музи­ка? Авторът на книгата ги описва така:

„Основите на селенията на църковната музика са мно­го стари. Толкова стари, колкото стар е светът след Хрис­та, или по-точно, положени са тогава, когато запяха устата, в които не се намери лъст (срв. 1 Петр. 2:22). Дори бихме могли да кажем, че тези основи са по-стари и от новата ера (предвид еврейската и гръцката музика, залегнали в тях).

В селенията на църковната музика човек се чувства добре, радостен – като във всяко добро място за живее­не. Всеки, който се е заслушвал, прониквал в прекрасните и хармонични мелодии на сакралната музика, е чувствал едно особено спокойствие на духа, което светът и неговите „примамливи“ предложения не могат да осигурят.

В селенията на църковната музика откриваме имена­та на многобройни творци, всъщност те са обитателите на този небесен град. Едно истински вдъхновяващо населе­ние. Техният живот продължава своето творческо измере­ние посредством отгласа, предизвикан в душите на вярва­щите християни.

Селенията на църковната музика очакват своите нови творци, посетители и обитатели. Там има какво да се чуе, да се изживее, какво да те направи радостен и да те от­далечи от демоните ти (когато Давид пеел с псалтира си пред цар Саул, демонът на царя изчезвал – срв. 1 Царств. 16:14-23). Вратите на храма са отворени за всекиго и за всички…“.

Книгата има четири дяла. Напълно логично основен сред тях е дялът, озаглавен „Църковна музика“, съдържащ повече от половината статии. В него добре познати теми са разгледани в нов контекст, а, от друга страна, редица нови и актуални теми убедително са откроени като значими. Ос­таналите три дяла удачно допълват общата картина.

Отличителна черта на статиите, включени в книгата, представлява освободеното от шаблони мислене на автора. В своите текстове той тълкува понятието „църковна му­зика“ в онзи широк контекст, в който ранните християни боговдъхновено са полагали основите на „своята“ музика сред богатия и пъстър звуков свят на Късната античност. Честите позовавания на Светото Писание, съчетани с из­ползването на цитати от световната литература и философия, създава неповторима атмосфера на общуване с непре­ходни ценности по най-естествен начин.

В края на една от статиите е цитиран американският президент Джон Ф. Кенеди с крилатата фраза: „Пробле­мите на света не могат да бъдат решени от скептици или циници, чиито хоризонти са ограничени от очевидните реалности. Нуждаем се от хора, способни да мечтаят за неща, които никой не е виждал“. Според автора на кни­гата в селенията на църковната музика всеки деятел, а и слушател, е способен да се пренесе отвъд очевидните реалности, „озарен от онази утринна светлина, в която жените мироносици видяха край скалния гроб Ангела, изричащ думите „Няма го тук: Той възкръсна, както беше казал“ (срв. Мат. 28:6)“.