Божествено учение за вътрешния мир

Анотация:

Светът на Мира е Ангелският свят. Там, дето има Мир, само там ще може да има музика, поезия, изкуство, живот в своята пълнота.
Не си губете Мира, който имате! Нито го продавайте, нито го губете! Пазете го като зеницата на окото си! Няма по-хубаво нещо: да имаш онзи Мир на Душата, Мира на ума си, Мира на постъпките си.

На Земята няма нещо по-хубаво от Мира.
Какво всъщност е човек? Де е неговото място? Как ще го познаем?

Ти ще познаеш човека, когато е в най-големите противоречия. Ако при това положение той остане тих и спокоен, това значи човек. /Учителят/

За автора:

Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в Османската империя, село Хадърча, днес Николаевка, Област Варна, България. Петър Дънов е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805-1865), български възрожденски деятел за църковна независимост. Баща му Константин Дъновски (1830-1918) е първият български свещеник във Варна. На 22 март 1939 г. записва послание към учениците си, озаглавено „Вечният завет на Духа”. В началото на 1944 г., по време на въздушните бомбардировки над София, организира евакуирането на Изгрева в село Мърчаево (на 24 км югозападно от София) и се установява в дома (сега музей) на своя ученик Темелко Гьорев. На 20 декември 1944 г. изнася пред Общия окултен клас беседата „Последно слово”. През август 1888 г. заминава за САЩ и се записва студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси, и я завършва през май 1892 г. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране” и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 г. получава сертификат, даващ му право да практикува медицина. На 27 декември 1944 г. умира от пневмония.